Окачествяването на пчелния мед означава определяне на:
- качеството;
- растителния произход;
- възможните фалшификации;
- Определянето на качеството се състои в комплексно изследване на:
- органолептичните свойства - от тези показатели, най-често се определят:
- външният вид,
- консистенция,
- вкус,
- аромат,
- цвят.
Установяват се визуално и чрез дегустация. В повечето случаи опитни дегустатори могат да определят растителния произход на някои видове мед (манов, акациев, кестенов, лавандулов). Органолептично изследване може да се направи и с физикохимичен и микроскопски анализ.
- физикохимичните свойства-от тези показатели най-често се определя съдържанието на:
- вода (до 20%),
- редуциращи захари(68% за нектарния мед, 62% за мановия, 65% за смесения),
- захароза (горна граница 5% до 8-10% за акациевия, мановия и лавандуловия мед),
- хидроксиметилфурфурол( алдехид с температура на топене 33°С, съдържащ се в големи количества в търговската глюкоза и инвертната захар, получена чрез киселинна хидролиза на захарозата). Наличието на това вещество в меда дава сведения за нагряването му и добавянето на глюкоза и инвертна захар към него. Количеството му в натуралния мед е под 1мг/100г,
- пепел-не превишава 0,5-0,6% в нектарния и 1% в мановия мед,
- обща киселинност, неразтворими вещества(восък и др) не бива да надвишава 0,1%
- , диастазна активност - основен критерий при оценката на натуралността и условията на нагряване и запазване на меда. За долна граница на диастазното число се приемат 8-9 единици по Готе.Акациевия, лавандуловияи цитрусовия мед имат по-ниско диастазно число. Всички фалшификати имат ниска диастазна активност. Продължителното нагряване и престояване при високи температури понижават диастазната активност.
- състав
- инвертазна активност,
- съотношение между глюкоза и фруктоза,
- остатъчни количества пестициди,
- антибиотици и др
2. Растителния произход на меда - установява се с поленов анализ. Всеки вид мед съдържа определено количество прашец от растението, от което произхожда. Приема се, че медът е монофлорен, ако прашеца от дадено растение е над 45% от общото количество полен. Някои бедни на полен видове мед (цитрусов, лавандулов, розмаринов и от салвия - над 10-20%, акациев, липов и люцернов - над 20-30%) се приемат за монофлорни при по-ниско съдържания на прашец от съответния вид.
|