цвят-определя се от съдържащите се в меда цветни вещества и може да бъде:водно-бистър, светложълт, жълт,кафяв, тъмно-кафяв, със зеленикав оттенък. Със светъл цвят са: акациевия, детелиновия,медът от репко и от цитрусови растения и мановия мед от иглолистни дървета. С тъмен цвят са:кестеновият, мановият мед от широколистни дървета, някои видове ливаден мед. След кристализация цвета става по-светъл, а при нагряване (особено при по-високи температури) потъмнява.
вкус-сладък, с изключение на тютюневия, кестеновия, и някои видове манов мед, които имат възгорчив привкус. Вкусът се определя от съотношението между фруктоза, глюкоза и захароза, но зависи и от съдържанието на органични киселини,
аминокиселини и ароматни вещества. При протичането на ферментационни
процеси, меда придобива кисел вкус.
аромат-зависи от произхода на меда. Ароматичните вещества са летливи и при продължително престояване и нагряване ароматът отслабва. Повечето видове мед не притежават специфичен аромат, но това не е така при липовия,лавандуловия, ментовия , кестеновия и тютюневия мед, при които ароматът е особено подчертан и специфичен.
консистенсия-медът може да бъде гъста, течна, кристализирала или полукристализирала маса, а някои видове манов мед са клеести.
външен вид-прозрачен, непрозрачен, с примеси или без примеси.
Органолептичните свойства зависят от произхода на меда, условията на преработка и съхранение.
