кристализация-процес при който течния мед се превръща в твърда кристална маса, като запазва свойствата си, качеството и състава си. Скоростта на кристализация и големината на кристалите зависят от растителния произход на меда. Акациевият, кестеновият, и някои видове манов мед кристализират много бавно. Репичният, слънчогледовият и други видове манов мед кристализират още първите седмици след центрофугиране, а понякога дори и още в питите. Кристализацията може да бъде дребнозърнеста или едрозърнеста.
хигроскопичност-обуславя се от високото съдържание на захари. При съприкосновение с въздуха, меда поглъща или отдава вода, в зависимост от водното си съдържание и относителната влажност на въздуха. Този процес(на отдаване или поглъщане) продължава до настъпване на равновесие. Обмяната на вода между меда и околния въздух зависи и от температурата. Течният мед е по-хигроскопичен от кристализиралия, а мановият от нектарния.
плътност-плътността е масата в единица обем.
вискозитет-зависи основно от водното съдържание на меда и от температурата. Влияние оказват и количеството на монозахаридите, олигозахаридите, белтъците и други високомолекулни съединения. При нагряване на меда до 30-40ºС вискозитета му намалява много бързо, а при по-високи температури-по-бавно. С най-висок вискозитет е мановия мед, а с най-нисък - акациевия, детелиновия и кестеновия.
коефициент на рефракция(пречупване на светлината)-пряко е свързан с водното съдържание. Това дава възможност да се определи количеството на водата.
електропроводимост-елктропроводимостта на водните разтвори на меда се дължи на минералните соли, белтъците и органичните киселини. По-ниска е елктропроводимостта на светлите видове мед(акациев) поради ниското съдържание на минерални вещества. С висока електропроводимост са мановия и кестеновия мед.
топлофизични свойства -топлопроводимостта на меда зависи от температурата му и водното му съдържание. При повишаване на температурата и намаляване на водното съдържание топлопроводимостта се повишава.
