Основна съставка на меда са въглехидратите(захарите). Количеството им е 70-80%. Състоят се от:

• монозахариди - глюкоза и фруктоза(това са прости захари). Количеството им спрямо общото количество захари варира  от 65-75%.
• дизахарида захароза - съдържанието и е под 5%, но в някои случаи(акациев, лавандулов и манов мед) достига до 8%.
• около 20 други дизахариди и тризахариди. Количеството на повечето ди- и тризахариди е незначително(под 1%). 
• 2-3 по-висши захари.

Мановият мед се отличава от нектарния с по-високо съдържание на захароза и по-висши захари и по-ниско съдържание на редуциращи захари.
Количеството и съотношението между захарите зависят от:

• растителният произход на меда
• от състава на нектара
• интензивността на нектароотделянето
• климатичните условия
• силата на пчелните семейства и др.

Водното съдържание варира между 15-20% и е една от най-важните характеристики на меда, тъй като определя възможността за продължителното му съхранение. Ако водното съдържание е над 20% се създават условия за протичане на ферментационни процеси. Поради хигроскопичността на меда , водното съдържание може да се изменя в зависимост от влажността на въздуха.
Медът съдържа голям брой органични киселини:

• глюконова
• лимонена
• оксалова
• млечна
• бензоена
• мравчена
• и някои висши мастни киселини.

Повечето от тях попадат чрез нектара и маната, а глюконовата, която е в най-голямо количество, се образува в резултат на окислителното действие на ензима глюкозооксидаза върху глюкозата.
Медът съдържа и някои неорганични киселини под формата на фосфати, хлориди, сулфати. По-тъмните видове мед имат по-висока обща киселинност от по-светлите.
Активната киселинност(pH) на меда се обуславя от съдържащите се в него киселини и соли и варира от 3,2 до 6,5. По-високи стойности има при мановия и липовия мед. С активната киселинност се свързват ферментационните процеси, чувствителността на ензимите и на фруктозата при нагряване и престояване, както и антимикробните свойства и вкуса на меда.

Пчелният мед съдържа още:

• азотосъдържащи съединения-попадат в меда от нектара, цветния прашец и слюнката на пчелите. Половината от азота е белтъчен, а останалия-небелтъчен и влиза в състава на свободните аминокиселини, амините, амидите и други съединения. Количеството на белтъците е малко(0,1-1,5%), като те се състоят от албумини, глобулини и пептони. Основното количество белтъци представляват ензими, отделяни от глътъчните жлези на пчелите. Освен свързани под форма на белтъци меда съдържа 100-120мг на 100гр свободни аминокиселини. Най-голямо е количеството на пролина - до 80% от общото съдържание на аминокиселини.
• ензими-ващества с белтъчна природа, които катализират биохимичните процеси в живите организми. В меда са открити: инвертаза, амилаза, глюкооксидаза и др.  В най-голямо количество са амилазата и инвертазата. Ролята на инвертазата се свежда до разграждане на захарозата до фруктоза и глюкоза.
• витамини-С, В1, В2, К, пантотенова киселина, фолиева киселина, биотин. Единствено витамин С е в по-големи количества.
• липиди-минимални количества: триглицериди, фосфолипиди, свободни висши мастни киселини.
• цветни вещества-имат растителен произход:каритеноиди, флавоноиди, антоциани. Някои от тях се образуват по време на нагряване и престояване на меда.
• ароматни вещества- придават аромат на меда. Открити са около 200 вещества, като всеки вид мед съдържа освен общите и специфични съставки, по които може да бъде определен растителния му произход. Някои редки видове мед, съдържат токсични за човека и пчелите съставки.

Постоянни съставки на пчелния мед са:

• поленови зърна от различни растения
• осмофилни дрожди
• спори на нисши гъбички и бактерии
• плесени
• восъчни и хитинени частици.