Окачествяването на пчелния мед означава определяне на:

• качеството;
• растителния произход;
• възможните фалшификации;

1. Определянето на качеството се състои в комплексно изследване на:

• органолептичните свойства - от тези показатели, най-често се определят:
• външният вид,
• консистенция,
• вкус,
• аромат,
• цвят.

Установяват се визуално и чрез дегустация. В повечето случаи опитни дегустатори могат да определят растителния произход на някои видове мед (манов, акациев, кестенов, лавандулов). Органолептично изследване може да се направи и с физикохимичен и микроскопски анализ.

• физикохимичните свойства-от тези показатели най-често се определя съдържанието на:
• вода (до 20%),
• редуциращи захари(68% за нектарния мед, 62% за мановия, 65% за смесения),
• захароза (горна граница 5% до 8-10% за акациевия, мановия и лавандуловия мед),
• хидроксиметилфурфурол( алдехид с температура на топене 33°С, съдържащ се в големи количества в търговската глюкоза и инвертната захар, получена чрез киселинна хидролиза на захарозата). Наличието на това вещество в меда дава сведения за нагряването му и добавянето на глюкоза и инвертна захар към него. Количеството му в натуралния мед е под 1мг/100г,
• пепел-не превишава 0,5-0,6% в нектарния и 1% в мановия мед,
• обща киселинност, неразтворими вещества(восък и др) не бива да надвишава 0,1%
• , диастазна активност - основен критерий при оценката на натуралността и условията на нагряване и запазване на  меда. За долна граница на диастазното число се приемат 8-9 единици по Готе.Акациевия, лавандуловияи цитрусовия мед имат по-ниско диастазно число. Всички фалшификати имат ниска диастазна активност. Продължителното нагряване и престояване при високи температури понижават диастазната активност.
• състав
• инвертазна активност,
•  съотношение между глюкоза и фруктоза,
• остатъчни количества пестициди,
• антибиотици и др

2. Растителния произход на меда - установява се с поленов анализ. Всеки вид мед съдържа определено количество прашец от растението, от което произхожда. Приема се, че медът е монофлорен, ако прашеца от дадено растение е над 45% от общото количество полен. Някои бедни на полен видове мед (цитрусов, лавандулов, розмаринов и от салвия - над 10-20%, акациев, липов и люцернов - над 20-30%) се приемат за монофлорни при по-ниско съдържания на прашец от съответния вид.