Пчелният клей (прополис) притежава силни антибактериални свойства. В него не може да вирее нито един болестотворен микроорганизъм.Той е продукт със сложен състав. При температура под 15°С се втвърдява и става крехък и трошлив, а при по-висока температура се размеква и е силно леплив. Пчелите го използват за замазване на пукнатините по стените на кошера.
Прополисовите екстракти имат силно изразено антимикотично, антипротозойно и антивирусно действие. Антимикробно действие проявяват както спиртните, така и водните екстракти. Доказано е отсъствие на привикване на бактериите към прополиса, което често се среща при използването на антибиотиците. Освен това за разлика от антибиотиците пчелният клей не причинява дизбактериоза, т.е. не унищожава обичайната чревна микрофлора. Антимикробните вещества на прополиса са термостабилни и не се променят съществено при престояване в течение на 3 - 4 години.
Пчелния клей притежава обезболяващи свойства. Знаете ли, че спиртните му разтвори са по-ефективни от кокаина!
При вътрешно приемане на водни и водно-спиртни емулсии на прополиса се стимулира неспецифичната и специфичната имунна защита на организма. Антиокислителните свойства на пчелния клей са силно изразени и се дължат на съдържащите се в него ненаситни съединения.
Медицината и фармацията го използват за направа на мехлеми, мазила, за дезинфекция на горните дихателни пътища и кремове за кожата. Интересът към него е голям и непрекъснато се увеличава.
Още за прополиса...
Прополисът (пчеленият клей) е смолисто лепливо вещество, което пчелите събират от секрециите на пъпките на тополата, брезата, върбата и др. растителни видове. Пчелите го използват за полиране на восъчните килийки, замазване на пукнатини и отвори на кошера, прикрепване на рамките, стесняване на входа, балсамиране на дребни животни и насекоми, попаднали в кошера и убити, без да могат да ги изхвърлят. Играе ролята на дезинфекционно средство в пчелното жилище. Пчелите откъсват секрециите от пъпките на растенията с устните си органи, прехвърлят ги в кошничките на задния чифт крачка и ги пренасят в кошера. Еднократно пчелата пренася около 10 мг прополис, а едно семейство събира годишно около 50-60 грама (понякога до 150-200 гр)клей, главно в края на лятото, през есента и по-рядко през пролетта.
Обикновено прополисът се иззема от пчеларите чрез почистване на рамките, стените на кошерите и покривните платна.
Цветът на прополиса е жълт, жълто-зелен, тъмнозелен, червеникавокафяв или сив. При температура над 30°С представлява мека лепкава маса, а под 15°С е твърд и крехък. Има специфична смолиста миризма и горчив вкус, а структурата му е плътна и нееднородна.
Прополисът е много траен продукт и се запазва при обикновени условия дълго време, без съществени промени на биологичните си свойства, състав и качество.
Може да задавате своите въпроси и да коментирате по темата, в полето за коментари по-долу. Ще се радваме ако бъдем полезни и с практически съвети, не само с теория.
