Пчелният восък е мек, пластичен и еластичен, не се разтваря във вода, смесва се добре с много органични вещества и е безвреден. В същото време притежава омекотяващи и противовъзпалителни свойства и подобрява храненето на тъканите. Поради това широко се използва за приготвяне на кремове и маски, които имат хранителни, почистващи, избелващи и охлаждащи свойства. Различните препарати, количеството на восъка в които е от 7 до 35%, придават на кожата мекост, гладкост, еластичност и свежест. Восъкът намира широко приложение в медицината и влиза в състава на много мехлеми, пластири, мази и лечебни свещи, лечебни кремове и др. В дерматологията се използва за лечение на дерматити, екземи и трудно заздравяващи рани.
Чрез вътрешно приемане под формата на дъвки и восъчно-медови бонбони се укрепват венците, почистват се зъбите и се активизира функцията на червата и стомаха. Няма клон от човешката дейност, където пчелният восък да не намира приложение. Освен като суровина във фармацевтичната промишленост, стоматологията и парфюмерията, той има известно значение и за редица други отрасли на народното стопанство. Използва се за : импрегниране на кабели и електротехнически изделия, тъкани, кожи, дърво и хартия. Употребява се при производството на бои, лакове, политури, намира приложение в скулптурата, химическата, оптичната, полиграфичната, автомобилната промишленост и др. Най-голямо приложение восъкът намира в самото пчеларство. Знаете ли,че...? Килийките в питата изглеждат кръгли, но това е измамно впечатление. Килийките имат шест стени. Шестоъгълните килийки прилепват добре една към друга и пчелите могат да построят много килийки без да губят полезно пространство!
Любопитно... Как пчелите изграждат восъчните пити?
За изграждането на гнездото си пчелите използват восък, който произвеждат във восъкоотделителните жлези.Тези жлези представляват видоизменени хиподермални клетки от хитиновата покривка. Развити са само при пчелите работнички. Най-добре са развити между 12-та и 18-та дневна възраст на пчелата, след което закърняват и престават да отделят восък. При усилено хранене на младите пчели с мед и прашец и постоянно отглеждане на пило, във восъкоотделителните жлези се образува значително количество течен восък. Той бавно се процежда през порите на жлезите и излиза на гладката им и лъскава повърхност. Влизайки в съприкосновение с околния въздух, който има сравнително ниска температура, восъкът бързо се втвърдява и се образуват малки восъчни пластинки с неправилна петоъгълна форма. С крачката си пчелите вземат и подават на челюстите си тези пластинки, раздъвкват ги и ги обогатяват със специален секрет на слюнчените жлези, за да ги използват като градивен материал. Всяка люспица тежи около 25 мг и за изграждането на 1 кг восъчни пити пчелите трябва да отделят и употребят над 4 милиона люспици. Максималното количество восък, което едно силно пчелно семейство теоретически може да произведе е 7 кг. Това на практика е неосъществимо, тъй като за тази цел на пчелното семейство трябва да се осигурят всички необходими идеални условия в течение на целия активен сезон. При отделянето от жлезите, цвета на восъка е бял. Новоизградените пити са бели или светложълти, но впоследствие потъмняват, поради наслояване на невосъчни компоненти ( обвивки на ларви, цветен прашец, прополис и др.). Ароматът е специфичен и се чувства по- силно при затопляне или стопяване на восъка.Структурата е кристална и зърнеста. Восъкът се характеризира с твърда плътна консистенция и крехкост при стайна температура.Температурата на топене е от 60 до 68° С. Восъкът е неразтворим във вода и етилов алкохол. При стайна температура нито един разтворител не го разтваря напълно.
Може да задавате своите въпроси и да коментирате по темата, в
полето за
коментари по-долу. Ще се радваме ако бъдем полезни и с практически
съвети, не само с теория.
0